Екологична енергийна мрежа за Европа – откъде ще дойдат парите за изграждането й?
![Какво възпрепятства разширяването на мрежата?](/upload/articles/75/328575/629f5a38bebb40fe3c8571a2a58e8ae6.jpg)
Вятър през зимата, слънце през лятото
Европейските държави имат различни предимства по отношение на производството на зелена енергия. В синия север и по Северно и Балтийско море вятърната енергия генерира много енергия. В същото време по-слънчевият юг е идеален за слънчевата енергия. Според експерти от Центъра за компетентност „Енергийни технологии и енергийни системи“ в института Фраунхофер в Карлсруе, Германия, фотоволтаичната и вятърната енергия се допълват добре - вятърната произвежда много електроенергия през зимните месеци, а фотоволтаичната - предимно през лятото. Най-добрите методи за съхранение на електроенергия също се различават в зависимост от географското положение. Помпените съоръжения за съхранение на енергия от водноелектрически централи, които функционират като огромни батерии, се разглеждат като добър вариант. Ако е налично повече електричество, отколкото се употребява в даден момент, то се използва за изпомпване на вода в резервоар или в планина. Когато е необходима електроенергия, водата се пуска отново, за да задвижи турбините, които я произвеждат. Този тип съхранение съществува преди всичко в Скандинавия и алпийските страни, като Австрия, Италия и Швейцария.
Необходими са повече електропроводи
По-голямата междусистемна свързаност ще направи доставките на екологична електроенергия по-ефективни и по-евтини в целия ЕС, защото ще се получава от мястото, където може да бъде произведена на най-ниска цена. Нещо повече - няма да се налага толкова често да се включват скъпи резервни електроцентрали, които работят само няколкостотин часа годишно, смятат експерти. Резервните електроцентрали, като тези на природен газ, понастоящем се използват за покриване на търсенето в пиковите моменти. Но, ако Европа разполага с обща електропреносна мрежа, това търсене би могло да се задоволява чрез пренасочване на електроенергията по целия континент от места, където тя е особено евтина в момента, към други, където е необходима. Преди това обаче трябва да се изградят допълнителни електропроводи - не на последно място, на места като Германия. В северната част на страната много електроенергия се произвежда от вятъра, но тя е необходима най-вече на юг, в индустриалното сърце на страната.
Какво възпрепятства разширяването на мрежата?
Парите не са единственият проблем - много хора не искат да живеят в близост до преносни кули, страхувайки се от въздействието на електропроводите върху стойността на имотите им или върху здравето им. Това кара някои от тях да предприемат правни действия, за да предотвратят изграждането на нови проекти. Но поставянето на електропроводи под земята също не е решение: то е много по-скъпо, а тъй като топлите електрически кабели могат да изсушат почвата, те могат да бъдат вредни и за селското стопанство. Тези проблеми са налице в Германия и са показателни за мащаба на предизвикателството, което представлява мрежата в цяла Европа.
800 млрд. евро за изграждане на електрическа мрежа до 2030 г.
Споровете за това коя страна ще бъде по-голям бенефициент са особено вероятни, когато преносните линии пресичат границите, заяви комисарят по енергетиката на ЕС Симсън. Според нея, решението на тези спорове често е тези проекти да се финансират със средства на ЕС. В резултат на това, правилата за изграждане на трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) бяха променени, за да се улесни достъпът до средствата на ЕС и да се ускори работата. В проучване, поръчано от индустриалната лобистка организация Европейска кръгла маса за промишлеността, се изчислява, че до 2030 г. са необходими инвестиции в размер на около 800 млрд. евро в електрическата мрежа. В края на 2023 г. самата Европейска комисия представи план за действие за същия период от време, който се оценява на 600 млрд. евро. Симсън заяви, че това може да изглежда огромна сума, но посочи, че настоящите енергийни доставки също имат своята цена. „Имайте предвид, че само през 2022 г. европейските потребители са платили 600 млрд. евро за закупуване на изкопаеми горива от трети държави. Така че, може да изглежда, че е необходима огромна инвестиция, но в същото време изкопаемите горива също не идват безплатно“, каза тя.