Недостигът на жилища във Франция е довел до утрояване на бездомните хора
![Бездомното население във Франция е най-малко 300 000 - три пъти повече, отколкото през 2001 г.](/upload/articles/53/324153/5034ef16612f347153fab977d678ed80.jpg)
В доклада си за 2022 г. фондацията „Abbé Pierre“ е изчислила, че бездомното население на Франция е най-малко 300 000 - три пъти повече, отколкото през 2001 г. Точно преди пандемията от коронавирус Националното статистическо бюро (INSEE) е установило, че 146 деца са били родени на улицата, което е четири пъти повече от 2017 г. За това има различни причини, но основната е, че цените на жилищата са скочили рязко, подхранвани от спекулации и от предизвикателствата за регулирането на платформите за отдаване под наем като „Airbnb“. В същото време, френските власти са прекарали години в намаляване на държавните разходи за жилища, което пък е довело до хроничен недостиг в ключови градове. В Ил дьо Франс например, за едно социално жилище чакат поне 10 кандидати, много от които имат приоритет по DALO. За цяла Франция броят на чакащите одобрение е над 2 000 000 и броят им продължава да расте.
Малко след избирането му за президент през 2017 г., Еманюел Макрон каза, че „вече не иска да има жени и мъже по улиците, в горите или изгубени“. Няколко месеца по-късно правителството стартира 5-годишен план за борба и намаляване на бездомността. Въпреки, че има някои подобрения в плана, Сметната палата - върховната одитна институция на Франция – е стигнала до заключение, че той е до голяма степен неефективен.Според лидери на партията Génération.s в лявата коалиция NUPES, откакто е встъпил в длъжност, решенията на Макрон, всъщност, са против жилищното настаняване. По време на първия мандат на президента жилищните помощи бяха намалени и строителството спадна значително. В същото време много бедни градчета бяха изселени, без да се осигури на жителите алтернативно настаняване.
Хората настояват за контрол на наемите и за квоти, за да се намали броят на жилищата, отдавани през ваканционните платформи. Съществува и консенсус, че изгонването трябва да бъде крайна мярка, запазена за екстремни случаи и за моменти, когато е намерено алтернативно настаняване. Експерти подчертават, че празните домове също са проблем. В Париж например, има много празни апартаменти, които често са собственост на чужденци, идващи в града за 1-2 седмици в годината. Около 40% от домовете в Ил дьо ла Сите са необитаеми и въпреки специалния данък в тези случаи, собствениците предпочитат да го плащат, вместо да отдават имота под наем.