Туристически сезон 2017 в България: какви са приходите и от къде идват?
2017г. | Места за настаняване | Брой нощувки /сравнено с 2016г./ |
Приходи |
януари | 1 797 | 802 хил. /-1,2% / | 41,6 млн. лв. |
февруари | 1 832 | 907,5 хил. /+0,4% / | 45,8 млн. лв. |
март | 1 884 | 782,6 хил. /+5,5% / | 39,8 млн. лв. |
април | 1 965 | 908 хил. /+11,5% / | 44,2 млн. лв. |
май | 2 240 | 1 310,100 /-3% / | 61,5 млн. лв. |
юни | 2 771 | 3 889,500 /+8,5% / | 188 млн. лв. |
юли | 3 114 | 6 009,500 /+4,8% / | 317 млн. лв. |
август | 3 145 | 5 946,400 /+1,9% / | 323,7 млн. лв. |
септември | 2 729 | 3 089,300 /+0.5% / | 152,6 млн. лв. |
Терористичните атаки през 2015г.в Египет и Тунис понижиха силно привлекателността на тези две дестинации, както през 2016г. Турция загуби позициите си сред почиващите от Русия и Украйна. През миналата година само летище Анталия е регистрирало 30% по-малко пътници, като в абсолютна стойност е загубило 8 млн. пасажери, което е почти 4 млн. туристи.
Проф.д-р Стоян Маринов – член на УС на ВТК, икономически и изпълнителен директор на „Слънчев бряг“ АД: „Отличителното за туристическия сезон „Лято 2017“ е, че България се задържа на гребена на високата вълна, повдигната от благоприятната пазарна конюнктура през 2016-та. Като цяло се очертават малки ръстове на броя на нощувките, реализирани от германските, румънските и белгийските туристи. Положителен факт са големите увеличения на броя на нощувките от чешки, френски, полски и британски туристи. Спадът на руския и украинския пазар може да се обясни с връщането на руснаците и украинците към дестинация Турция. Друго обяснение е преориентирането им към пребиваване в собствени ваканционни имоти по Българското Черноморие, които са необхванати от статистиката“. |
Първите 10 емитивни държави за България по брой на реализираните нощувки за периода 1 май – 30 септември 2017г. |
||
Страна | Относителен дял в общия брой реализирани нощувки в % | Изменение 2017/2016 в % |
Германия | 21,9 | +4,6 |
Русия | 10,3 | -13,0 |
Полша | 10,0 | +11,0 |
Румъния | 9,7 | +4,0 |
Обединено кралство | 8,4 | +11,0 |
Чехия | 4,4 | +32,0 |
Израел | 2,7 | -2,0 |
Украйна | 2,4 | -7,0 |
Франция | 2,3 | +31,0 |
Белгия | 2,1 | +6,0 |
Таблицата е съставена по данни на НСИ |
Проф.д-р Маринов обяснява, че извън разгледаните десет пазара, внимание заслужават високите ръстове на броя на нощувките, постигнати от туристи от Нидерландия (+42%), Швеция (+40%) и Финландия (+20%). Делът на българските туристи в реализираните през сезона нощувки възлиза на 18% и е с 2% по-малък в сравнение с 2016 г.
Проф. д-р Стоян Маринов – член на УС на ВТК, икономически и изпълнителен директор на „Слънчев бряг“ АД: „Положителен факт е, че ръстът на приходите изпреварва ръстовете на броя туристи и на броя нощувки. За съжаление, продължава неблагоприятната дългосрочна тенденция за съкръщаване на средния престой на туристите по Черноморието ни. За периода от 2000 г. до 2017 г. спадът е от 6,81 нощувки на 5,79 нощувки. При чуждестранните туристи е още по-сериозно – от 9,9 нощувки на 6,40 нощувки. Основната причина е в увеличаването на пазарния дял на румънците, които посещават морските ни курорти с автомобилите си за по-кратък престой“. |
И през Лято‘2017 туристическото търсене към България е с изключително силно изразен сезонен характер – натоварване на легловата база е основно през месеците юли и август, когато се реализират над 62% от нощувките, продължава експертния си анализ проф.д-р Маринов. Почти всички хотели в морските ни курорти, дори и тези с модерни спа центрове, затварят още през първата половина на октомври. Скъсяването на сезона води до намаляване на заетостта на едно легло в експлоатация. През отминалия сезон годишната заетост на едно легло е 82,6 дни, което е почти с 2 дни по-малко в сравнение с 2016 г.
Проф. д-р Стоян Маринов – член на УС на ВТК, икономически и изпълнителен директор на „Слънчев бряг“ АД: „Изминалият сезон показа, че българският туристически бизнес умее да използва благоприятната пазарна конюнктура и да мултиплицира добрите резултати от нея. И, ако той става все по-гъвкав и адекватен на променящата се среда, то политиците и държавниците на централно и местно ниво следва да се вслушват по-внимателно в неговия глас и по-консолидирано, по-еднопосочно да работят за създаване и поддържане на благотворна бизнес среда“. |